АФА публикации

• Промени в Закона за данък върху добавената стойност

  Промени в Закона за данък върху добавената стойност,  в сила от 1 януари 2021 г. В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г. беше обнародван нов Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД ЗДДС), с който са въведени промени и в други закони. Целта на новите промени е да се уреди изрично специфичен ред за облагане на доставките на ваксини срещу COVID-19, както и да се регламентират ДДС ефектите от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.   Някои от основните промени в ЗДДС включват: 1. Доставки на ваксини срещу COVID 19 Като облагаеми с нулева ставка са определени: Доставките на ваксини срещу COVID 19 и пряко свързаните с тях услуги, както и доставките на ин витро диагностични медицински издалия, предназначени за диагностика на COVID 19 и пряко свързаните с тях услуги. Това третиране е в сила, когато доставяните стоки отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия. Вътреобщностните придобивания на стоките по горния булет. 2. Последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз Считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ще се третира като трета страна. В тази връзка е изрично уредено, че: изключение от горното правило е Северна Ирландия като доставките на стоки, транспортирани или изпращани от и до Северна Ирландия се считат изпратени/ транспортирани от/до държава-членка, т.е. ще се третират като ВОД/ВОП. Условие за прилагане на изключението е да е променен префиксът пред идентификационния номер на данъчно задължените лица (доставчик или получател) в Северна Ирландия (на XI); лицата, които са идентифицирани за ДДС цели в Северна Ирландия и не са установени на територията на страната, имат право на възстановяване на начислен ДДС за закупени от тях стоки в България като лица, установени в държава-членка. възстановяването на начислен ДДС преди 31.12.2020 г. на лица, установени в Обединеното кралство се извършва по предвидения ред за лица, установени в друга държава-членка като заявления за възстановяване се подават до 31.03.2021 г. лицата, установени в Обединеното кралство и регистрирани за ДДС цели в България на основание чл. 97б ЗДДС, следва да определят акредитиран представител и да уведомят за това съответната териториална дирекция на НАП в срок до 15.01.2021 г. В противен случай регистрацията се прекратява по инициатива на органите по приходите като лицето се счита за дерегистрирано от датата на изтичане на срока (15.01.2021 г.). Това задължение е предвидено с § 5 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД ЗДДС. С ПЗР на ЗИДЗДДС също са уредени изрично: третирането на вътреобщностните доставки и вътреобщностните придобивания до/от Обединеното кралство, при които транспортът на стоката е започнал преди 31.12.2020 г. и е завършил след тази дата. Тези доставки ще се третират като доставки/придобивания до и от територията на държава членка; последиците при връщане на стоки, които са били изпратени в Обединеното кралство преди 31.12.2020 г. и се връщат в България след 01.01.2021 г. на същото лице, което ги е изпратило. Тези стоки няма да подлежат на облагане при връщането им в страната. С ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени в други закони – Закона за корпоративното подоходно облагане (относно облагане на организаторите на хазартни игри и данък върху разходите), Закона за мерките и действията  по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (относно субсидиране на лечебни заведения) и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (по отношение на изчисляването на минималния осигурителен доход и определяне на основната икономическа дейност на осигурителите). Законът влиза в сила от 01.01.2021 г. (с изключение на измененията в ЗКПО относно облагане на организаторите на хазартни игри, които влизат в сила от датата на обнародване и на Закона за мерките и действията  по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., които влизат в сила от 10.12.2020 г.)   Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

• Четете по-подробно за...

  Промени в Закона за данък върху добавената стойност през 2021 година   В Държавен вестник, бр. 104 от 08.12.2020 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС). По-съществените изменения са насочени към хармонизиране на вътрешното ни законодателство с разпоредбите на: Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива (ЕС) 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). I. Нови правила за облагане на дистанционните продажби Измененията в разпоредбите на ЗДДС засягат основно режима на облагане на трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица (В2С). Преди измененията правилата за дистанционни продажби се прилагаха само за доставки на стоки към лица, които не са задължени да самоначисляват ДДС при вътреобщностни придобивания (ВОП), при които стоките се изпращат/транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва. Новите правила разширяват обхвата на дистанционните продажби и приложението на специалните режими за регистрация, предвидени в ЗДДС като разграничават няколко вида такива доставки: 1. Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (чл. 14, ал. 1 ЗДДС) – това са доставките на стоки, произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обръщение (внос), които се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице[1]. На практика това е режимът за дистанционни продажби, уреден в действащия понастоящем ЗДДС. 2. Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (чл. 14, ал. 3 ЗДДС) – това са доставките на стоки, които към момента на продажбата се намират на територията на трета страна/територия и се изпращат или транспортират от тази трета страна/територия до получател в държава членка. Изисква се получателят отново да е данъчно незадължено лице. 3. Вътрешни дистанционни продажби, които се улесняват от електронен интерфейс (чл. 14а, ал. 5, т. 3 ЗДДС) – доставки на стоки, произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обръщение (внос), от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка. 4. Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс (чл. 14а ЗДДС) – в тези случаи данъчно задължено лице управлява електронен интерфейс (портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства), който улеснява доставката на стоки, като позволява на получателя и доставчика да осъществят контакт, водещ до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя. Съгласно новите правила, лицето, управляващо електронния интерфейс ще се счита за получател и впоследствие за доставчик на стоките, за чиято продажба посредничи, в следните два случая: продажби на стоки на стойност под 150 евро, които се внасят на територията на ЕС от трети страни или територии и се доставят от данъчно задължено лице на крайни потребители (независимо дали доставчикът е установен или не е установен на територията на ЕС); продажбите на стоки (на каквато и да било стойност) на територията на ЕС от доставчици, които не са установени в ЕС до крайни потребители В посочените по-горе хипотези ще са налице едновременно две доставки: а) доставка между лицето, предлагащо стоката за продажба (в качеството му на доставчик) и данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс (в качеството му на получател) и б) доставка между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс (в качеството му на доставчик) и данъчно незадълженото лице, закупило стоката (в качеството му на получател). Данъчното събитие за тези доставки възниква в момента на приемане на плащането съгласно правилата на чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026. Мястото на изпълнение на първата доставка (чл. 14а, ал. 6, т. 1 ЗДДС) е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й. За тази доставка се прилага нулева ставка на данъка по реда на чл. 35а от ЗДДС. Мястото на изпълнение на втората доставка (чл. 14а, ал. 6, т. 2 ЗДДС) се определя по реда на чл. 20 от ЗДДС според вида на дистанционната продажба.   Обръщаме внимание, че не във всички случай на електронна търговия със стоки се счита, че данъчно задълженото лице, управляващо електронния интерфейс улеснява доставката на стоки. Данъчно задълженото лице, управляващо електронен интерфейс не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени едновременно условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026, а именно: данъчно задълженото лице не е ангажирано с фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане; данъчно задълженото лице не определя условията, при които се извършва доставката на стоки; данъчно задълженото лице не е ангажирано с поръчката или доставянето на стоките. В изброените по-горе случай лицето, управляващо електронния интерфейс не се счита за доставчик и получател на стоката, а за доставката следва да се прилагат общите разпоредби на ЗДДС, в зависимост от вида на доставката. Ако обаче някое от изброените в чл. 5б от Регламент (ЕС) 2019/2026 условия е изпълнено, се приема, че доставката е улеснена от електронен интерфейс и данъчно задълженото лице, което го управлява следва да се счита за получател и впоследствие доставчик на стоката. И в двата случая данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, следва да води и съхранява специална отчетност за извършените през електронен интерфейс доставки 5. Внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро, внасяни от трети страни или територии Новият член 57а от ЗДДС предвижда специален режим за дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато собствената стойност на тези стоки не надвишава левовата равностойност на 150 евро, стоките са различни от акцизни стоки и са предназначени за данъчно незадължени лица. Вносителят следва да декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. Ако са изпълнени всички условия, митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен към този момент. Новият режим изисква специална регистрация по реда на чл. 157а от ЗДДС. При регистрацията за целите на специалния режим, лицата ще получават индивидуален идентификационен номер по ДДС, който ще се използва единствено за тази цел. Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането. Съгласно разпоредбите на чл. 159а, срокът за подаване на справка-декларация и внасяне на дължимия данък е краят на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. 6. Специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос (чл. 57б-г ЗДДС) Новите правила се прилагат за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро (с изключение на акцизните стоки), които са предназначени за данъчно незадължени лица, установени на територията на страната. Опростеният режим е предназначен за регистрирани по ЗДДС лица, които имат разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза и действат като косвен представител по митническото законодателство на Съюза. Новите правила имат практическо приложение за посредници, които обичайно декларират стоки с ниска стойност като например пощенски оператори и митнически агенти. Данъчно задълженото лице следва да декларира в митническата декларация, че прилага специалния режим, както и да посочи получателя на стоката. Ако са изпълнени условията за прилагане на новия режим, стоките се освобождават без да е внесен ефективно данък към този момент. Представителите, които прилагат режима, имат задължението да подават месечна декларация по образец пред Агенция „Митници”, в срок до 16-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася декларацията (чл. 57в, ал. 7 ЗДДС). Дължимият данък за внос се заплаща при приемане на пратката от получателите (данъчно незадължени лица) и подлежи на внасяне от данъчно задълженото лице (представителя) в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на вноса (чл. 57г ЗДДС). За вносителя на данъка не възниква право на данъчен кредит. Лицата, които прилагат новия ред за деклариране и отсрочено плащане на данък, имат задължението да водят също така електронен регистър за целите на специалния режим и контрола на неговото правилно прилагане. 7. Праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път Въведен е праг от 10 000 евро[2] за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. До достигане на този праг доставките на тези стоки и услуги са с място на изпълнение държавата членка, в която е установен доставчикът, когато са изпълнени следните условия: доставчикът е установен само в една държава членка услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, установени в друга държава членка или стоките се изпращат до територията на друга държава членка общата стойност на доставките не надвишава определения праг от 10 000 евро през текущата и през предходната календарна година. След надхвърлянето на прага доставките са с място на изпълнение в държавата на потребление. Според действащото законодателство до 01.07.2021г. прагът за дистанционни продажби в България е 70 000 лв. 8. Разширява се приложението на специалните режими по реда на чл. 152 от ЗДДС (в сила от 01.07.2021 г.). Към момента режимите за съкратено обслужване на едно гише - режим в Съюза и режим извън Съюза (MOSS) се прилагат само за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, извършени от данъчно задължени лица, установени в или извън ЕС към крайни потребители, установени в ЕС. Новите разпоредби предвиждат съществуващите режими в Съюза и извън Съюза да се разширят до всички други услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица, установени в ЕС (транспортни услуги, отдаване под наем превозни средства и др. услуги с място на изпълнение в друга държава членка, в която доставчикът не е установен). Целта е да се облекчат доставчиците от задължението за ДДС регистрация и деклариране на ДДС в различни държави членки, в които е мястото на изпълнение на услугата. Съществуващият режим в Съюза ще може да се използва освен за услуги и за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държава членка. В тези случаи доставчикът може да избере да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими в България или в друга държава членка. С разширяване обхвата на специалните режими доставчиците ще могат да декларират и плащат ДДС само в една държава членка, независимо от това къде е дължим данъкът. Разширен е и обхватът на лицата, които ще могат да прилагат режима в Съюза, като освен данъчно задължени лица, установени в ЕС, режимът ще могат да прилагат и лица, които управляват електронен интерфейс, чрез който се улеснява извършването на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, както и лица, установени извън ЕС. Променя се срокът за подаване на справка-декларацията по тези режими - до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията (календарното тримесечие). За данъчно задължените лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, е предвидена възможност да продължат регистрацията си по режимите, като за целта следва да подадат заявление по електронен път за актуализация на данните в първоначално подаденото заявление за регистрация считано от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. 9. Създаден е нов режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии Съкратеното обслужване на едно гише ще може да се прилага и за дистанционни продажби на стоки (включително за доставки чрез електронен интерфейс), внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени. Въведени са и нови разпоредби за специална регистрация и прекратяване на регистрацията на данъчно задължените лица за прилагане на Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС). Данъчният период за регистрираните по този режим лица е едномесечен. Справка-декларацията се подава от лице, регистрирано на основание чл. 157а, по образец за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки.   ІІ. Други промени 1.Промени в дефиницията за освободени доставки на застрахователни услуги (чл. 47 от ЗДДС) Във връзка с писмо на Европейската комисия относно информационна фаза по процедура за нарушение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, е въведена промяна в чл. 47 от ЗДДС относно освободените доставки на застрахователни услуги. Чрез промяната, разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС е уеднаквена с текста на чл. 135, § 1, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, по смисъла на който "застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти", са освободени доставки за целите на ДДС. На практика с промяната на чл. 47 от ЗДДС се разширява приложното поле на освобождаването на застрахователните услуги. Целта е освобождаването да е в зависимост от вида на доставката и естеството на извършваната дейност, а не само от формалното качество на лицето, което я извършва (т.е. дали лицето отговаря на изискванията на Кодекса за застраховането). Тази промяна на практика не засяга застрахователните дружества, брокери и агенти, лицензирани по Кодекса за застраховането, а по-скоро е насочена към лицата, които по същество извършват застрахователна дейност или услуги, пряко свързани със застраховането, без да отговарят на формалните изисквания на КЗ. Съгласно промените, услугите, предоставяни от тези лица също биха попаднали в обхвата на освободените доставки по чл. 47 от ЗДДС, ако по своята същност имат характер на застрахователни услуги или услуги, пряко свързани със застраховането. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), в която се коментира обхвата на услугите, спрямо които е приложимо освобождаването. Например, в решенията по дело С-472/03 (Arthur Andersen), дело С-124/07 и дело С-40/15 (Aspiro SA), съдът приема, че признаването на доставчика на качеството застраховател, застрахователен брокер или агент зависи от съдържанието на разглежданите дейности и дали по своето естество те са характерни за дейността, извършвана от такива лица. Преди изменението на чл. 47 от ЗДДС за прилагане на освобождаването беше необходимо лицата (застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или агент) задължително да притежават формално качеството на такива лица съгласно изискванията на Кодекса за застраховането. 2. Разширяване на обхвата на намалената ставка от 9 на сто, приложима за ресторантьорските и кетъринг услугите   В разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е добавено, че освен за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, намалената ставка от 9% на ДДС се прилага и за доставка на храна за вкъщи. В тази връзка е въведена промяна в дефиницията за ресторантьорски и кетъргинг услуги, които са обединени като понятия в § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби. По смисъла на новата разпоредба на т. 61 "ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Уточнено е, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Отменена е дефиницията за „кетъринг услуги” в § 1, т. 62. Тези промени са в сила за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., което предполага възможност за корекция на издадените фактури със ставка 20% по реда на чл. 116 от ЗДДС. Нашето разбиране е, че включването на доставката на храна за вкъщи в обхвата на ресторантьорските и кетъринг услугите, посочени в текста на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, не кореспондира напълно с разпоредбата на чл. 6 от Регламент 282/2011г., в който изрично е посочено, че доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска или кетъринг услуга. Независимо от това, следва да се отчете, че целта на законодателя е преференциалната ставка да бъде въведена като временна мярка в подкрепа на бизнеса в условията на извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. 3. Промени, свързани със софтуерите за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) 3.1. Отпада задължението за въвеждане и използване на СУПТО   С промяна на чл. 118, ал. 14, ал. 18 и ал. 19 от ЗДДС се отменя задължението за използване на СУПТО, отговарящ на изискванията на Приложение № 29 от Наредба № Н-18, включително да е от одобрен тип от НАП, да е свързан и да управлява всички фискални устройства в търговския обект и да генерира уникален номер на всяка продажба (УНП).   В резултат на промените, използването на СУПТО, включен в списъка на НАП ще е по избор, но при упражнен такъв избор, лицето е длъжно да използва в съответния търговски обект само този софтуер. Редът за избор на СУПТО и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера ще се определят с Наредба № Н-18/2006г. В тримесечен срок от влизането в сила на ЗДДС министърът на финансите следва да приведе Наредба № Н-18/2006г. в съответствие с неговите разпоредби.   Предвидени са облекчения за данъчно задължените лица, които са избрали да ползват СУПТО от списъка на НАП: ускорено възстановяване на ДДС в срок до 30 дни от подаване на справка – декларацията по ЗДДС. Промяната е въведена с въвеждането на нова разпоредба на чл. 92, ал. 3, т. 5 от ЗДДС и е в сила от 12.2020 г. неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” при първо нарушение за неиздаване на фискален бон. Запазва се обаче глобата/имуществената санкция по чл. 185 от ЗДДС за неиздаване на фискален бон за отчитане на продажбите в търговски обект.  3.2. Предвидена е глоба в размер от 1000 до 3000 лв. за физическите лица, които не са търговци, съответно имуществена санкция в размер от 5 000 лв. до 10 000 лв. за юридическите лица и еднолични търговци, които са избрали да използват СУПТО, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но използват в съответния търговски обект друг софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.   Законът влиза в сила от 01.01.2021г., с изключение на разпоредбите относно: намалената данъчна ставка от 9% на доставките на храна за вкъщи – чл. 66, ал. 2, т.3 от ЗДДС, в сила от 01.12. до 31.12.2021г. ускореното възстановяване при ползване на СУПТО от списъка на НАП, правото на избор за въвеждане на СУПТО и административно-наказателните разпоредби (чл. 92, ал. 3, т. 5; чл. 118, ал. 14, ал. 18 и ал. 19 от ЗДДС; чл. 185 б; чл. 186 и чл. 186а от ЗДДС), в сила от 12.12.2020 г. промените в режим в Съюза и режим извън Съюза – промените са в сила от 01.04.2021 г. новите доставки и режими – промените са в сила от 01.07.2021 г.   [1] Данъчно незадължено лице включва освен данъчно незадължени физически лица, така и данъчно задължени или незадължени юридически лица, които нямат задължение за начисляване на ДДС в държавата членка, където транспортът приключва. [2] Този праг се прилагаше до 31.12.2020 г. към услугите, предоставяни по електронен път, далекосъобщителни услуги и на услуги за радио- и телевизионно излъчване   Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

• Четете по-подробно за...

  Промени  в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс през 2021 година В Държавен вестник, бр. 104 от 8 декември 2020 г. и бр. 105 от 11 декември 2020 г. бяха обнародвани промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), въведени с преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) и със Закон за изменение и допълнение на ДОПК (ЗИДДОПК). Промените в ДОПК влизат в сила от 1 януари 2021 г. с някои изключения. Целта на промените е да бъдат допълнени и усъвършенствани разпоредбите на кодекса, регламентиращи отделните административни производства (по данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаване и събиране на публични вземания, административно-наказателна отговорност).  Някои от основните промени в ДОПК, които влизат в сила от 01.01.2021 г. включват: 1. Електронни документи и връчване на съобщения в административните производства по ДОПК Допълнена е разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК като е регламентирано изрично, че се допускат като доказателство както заверени от органи по приходите разпечатки на данни, подадени на технически носители или по електронен път, така и електронни документи, заверени от орган по приходите с квалифициран електронен подпис (КЕП) и данни, изпратени по електронен път, когато електронният документ, в който се съдържат е подписан с КЕП. С новия чл. 54а от ДОПК се въвежда задължението, когато орган по приходите изисква и/или изпраща данни по електронен път, електронното съобщение да бъде подписвано с КЕП. Съдържанието на електронни съобщения, които са връчени от органите по приходите, вече ще се удостоверява както със заверка на разпечатка на записа в информационната система, така и с електронни документи, подписани с КЕП (изм. чл. 30, ал. 6 от ДОПК). С промените в разпоредбите на кодекса се легитимира практиката в хода на административни производства да бъдат представяни електронни документи във вида, в който са създадени, без да е необходимо те да бъдат разпечатвани на хартия. Също така на органите по приходите се предоставя правото да връчват електронни документи/съобщения, използвайки удостоверителни услуги (квалифициран електронен подпис), чрез които се постига по-голяма защита на съдържанието, целостта и четливостта на документите. 2. Оттегляне на издадени удостоверения за приложимо законодателство в областта на социалната сигурност В ДОПК са включени нови разпоредби, които регламентират реда за оттегляне на удостоверение относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност (удостоверение А1) от орган по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови факти и обстоятелства, респективно нови писмени доказателства (нов чл. 91а, ал. 1 от ДОПК), както и нови разпоредби, уреждащи връчването на решения за оттегляне на удостоверения (нов чл. 91а, ал. 2 от ДОПК) и процедури за обжалване на решенията за оттегляне по административен и по съдебен ред (изм. чл. 92, ал. 1 и нов чл. 95а от ДОПК). Досега в ДОПК липсваха изрични разпоредби относно процесуалната възможност за оттегляне на вече издадени удостоверения (А1) за приложимото осигурително законодателство при получаване на информация за нови обстоятелства относно фактите, при които е издадено удостоверението или при получаване на искане от чуждестранна компетентна институция за оттегляне на удостоверението (компетентна е институцията, която има право да определи приложимото осигурително законодателство във всеки конкретен случай). Тъй като с оттеглянето на удостоверението статутът на съответното лице се променя и спрямо него няма да е приложимо българското осигурително законодателство, са предвидени ред и процедури за обжалване на  оттеглянето на издаденото удостоверение по административен и съдебен ред при наличие на правен интерес. 3. Задължения за деклариране на платежни сметки в доставчици на платежни услуги. Обезпечителни мерки и принудително изпълнение На основание изменения чл. 129, ал. 4 от ДОПК данъчно задължените лица вече ще имат право да посочат платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, различен от банка, по която да му бъдат възстановени суми от НАП ( за данъци/задължителни осигурителни вноски) въз основа на подадена декларация или искане за възстановяване. Органите по приходите и публичните изпълнители ще имат право да изискват от контролираните лица да декларират както банковите си сметки в страната и в чужбина, така и сметките от други доставчици на платежни услуги в страната и в чужбина (изм. чл. 12, ал. 1, т. 8 и ал. 4, т. 3 от ДОПК). При прилагане на процедури по отсрочване и разсрочване на задължения, установявани от НАП също ще се изисква деклариране както на сметки в банки, така и на платежни сметки, открити при доставчици на платежни услуги, различни от банки (чл. 187а, ал. 5, т. 1 от ДОПК). Запори могат да бъдат налагани и върху вземания на длъжника по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, който не е банка, чрез връчване на запорно съобщение на доставчика на платежни услуги (нова ал. 7 на чл. 202 от ДОПК). Също така принудително изпълнение на вземанията по реда на ДОПК вече може да се налага чрез изпълнение върху вземания и парични средства, както в банките, така и в други доставчици на платежни услуги (изм. чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК). Предвид че наличността по платежна сметка, открита от доставчик на платежни услуги, различен от банка, представлява част от имуществото на длъжника, съгласно промените в кодекса, може да бъде обект на налагане на обезпечителни мерки или принудително изпълнение. 4. Санкции за неспазване на разпоредбите на ДОПК С изменението на чл. 273 от ДОПК е увеличен размера на санкциите за неоказване на съдействие и възпрепятстване упражняването на правомощията на орган по приходите и публичен изпълнител, а именно за посоченото нарушение на физическите лица, които не са търговци ще бъде налагана глоба, а на ЕТ и юридическите лица имуществена санкция в размер от 500 до 1,000 лв. (При повторно нарушение санкциите ще бъдат в размер от 1,000 до 2,000 лв.). Допълнени са административно-наказателните разпоредби с новия чл. 273а от ДОПК, с който се предвижда налагане на санкции за неизпълнение на задължение за съхраняване на информация, а именно: За неспазване на сроковете за съхраняване на счетоводна и търговска информация,регламентирани в чл. 38, ал. 1 от ДОПК, ще се налага глоба на физическите лица, които не са търговци в размер от 100 до 500 лв. и имуществена санкция на ЕТ и юридическите лица в размер от 1,000 до 5,000 лв. (при повторно нарушение могат да бъдат определяни санкции в увеличен размер – глоба от 150 до 700 лв. и имуществена санкция от 1,500 до 7,000 лв.). При неспазване на сроковете по чл. 38, ал. 1 ДОПК за съхранение на данни в електронен вид ще бъде налагана глоба на физическите лица в размер от 200 до 700 лв. и имуществена санкция на юридическите лица в размер от 3,000 до 8,000 лв. (При повторно нарушение санкциите ще бъдат в размер от 300 до 1,000 лв., респективно от 4,000 до 11,000 лв.). С новия чл. 275а от ДОПК се въвеждат санкции за прилагане на СИДДО без основание, а именно в случаите, в които данък, дължим по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица не е внесен, или е внесен в по-малък размер, като същевременно не са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, ще бъде налагана глоба на физическите лица, респективно имуществена санкция на юридическите лица в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15,000 лв. При повторно нарушение глобата/имуществената санкция ще са дължими в увеличен размер от 10 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 30,000 лв. Целта на новите санкции е да бъдат ограничени случаите на неправомерно ползване на данъчни облекчения, предвидени в СИДДО без да могат да бъдат доказани основанията за това, както и да се противодейства на практиката на данъчно задължените лица да не спазват законово установените срокове за съхраняване на счетоводна и търговска информация и документи, имащи значение за правилното определяне на данъчните и осигурителните задължения на лицата. Отменена е разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която даваше право на органите по приходите да определят лихви за забава за периода от възникване на задължения за данък при източника (върху доходи на чуждестранни лица) до датата на удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО (дори в случаите, когато съгласно СИДДО данък не е дължим). Посочената норма беше определена като правно недопустима с Решение на Съда на ЕС от 25.07.2018 г. по дело № С-553/16 във връзка с преюдициално запитване, не се прилагаше след датата на съдебното решение и в тази връзка е отменена. 5. Други промени в ДОПК В кодекса са включени нови разпоредби, въвеждащи право и ред за доброволно деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск, започващ от територията на друга държава - членка на ЕС и завършващ на територията на страната от получателя или купувачът/придобиващия в тристранна операция, или крайният получател във верига последователни доставки на стоки (нов чл. 127и от ДОПК). Приети са нови разпоредби (т. 4 и т. 5 на чл. 222, ал. 1 от ДОПК), уреждащи допълнителни хипотези за спиране на принудително изпълнение с разпореждане на публичния изпълнител, в случаите на смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство, или назначаване на представител по чл. 11 от ДОПК и при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник, до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по реда на чл. 11 от ДОПК. С изменението на чл. 71д, ал. 1 от ДОПК (прието със ЗИДЗДДС) е определен нов срок за изготвяне на местно досие като част от документацията за трансферно ценообразуване - 30 юни на следващата година (преди промяната 31 март). Промените са в съответствие с въведения нов срок за подаване на годишни данъчни декларации по ЗКПО, който също е 30 юни на следващата година. В случаите, в които е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил тази сума да послужи за погасяване на други задължения, включително такива, подлежащи на принудително изпълнение, органът по приходите следва в 30-дневен срок от подаване на декларацията да отрази по данъчно-осигурителната сметка на лицето претендираната сума и погасяването на съответните задължения или да приложи чл. 129 от ДОПК (нов чл.130а от ДОПК, приет със ЗИДЗДДС). 6. С § 67 и § 68 от Преходите и заключителни разпоредби на ЗИДДОПК са приети промени и в Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) и в Закона за счетоводството (ЗСч), по-важните от които са: С новата ал. 5 на чл. 25 от ЗСЧ се предоставя възможност годишните финансови отчети да бъдат подписвани с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, от: - физическо лице-съставител на финансовия отчет или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, съставило финансовия отчет и - от лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет. В новата ал. 5 на чл. 28 от ЗНФО е регламентирано, че когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионален печат на регистрирания одитор, а върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационния номер на одитора. Също така със ЗИДДОПК са изменени Закона за Националната Агенция по приходите, Закона за управление на отпадъците (част от промените на последния влизат в сила от 11.12.2020г.), Закона за електронните съобщения, Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и др.   Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.